Финансиране за стартиращ бизнес
30 коментара
От доста време посещавам много събития за предприемачество, иновации, финансиране и стартиращи компании. Интересно е, че винаги се появява един и същ въпрос. Въпросът за финансиране на стартиращ бизнес в България. Много млади предприемачи се оплакват, че няма достатъчно възможности за финансиране в България. Даже, на последното предприемаческо събитие, което посетих имаше няколко предприемача от други държави, които бяха леко контрирани в изказванията си. Гласно от залата и в twitter много от слушателите се оплакваха, че примерите които са представени не са реални за обстановката в България, защото при нас нямало възможности за финансиране на стартиращите компании.
Финансиране има – действайте!
За щастие това изобщо не отговаря на истината. В България има много възможности за финансиране на стартиращи компании. Всъщност, даже ако попитате някой бизнес ангел или инвеститор, то ще получите отговор, че в България няма статиращи компании, в които да се инвестира.
Да това е истина! Няма стартиращи компании, в които да си заслужава да се инвестира.
Защо?
Защо предприемачите казват, че няма финансиране? А инвеститорите и бизнес ангелите казват, че няма стартиращи компании? И едните са прави, и другите.
Във всеки един момент има инвеститори, които търсят перспективни, стартиращи компании, в които да инвестират. Но компаниите, които се предлагат за финансиране, не са достатъчно дорасли или предприемачите не са достатъчно надеждни. Не казвам нищо лошо за предприемачите в България. Но казвам, че много от хората дори не подозират какво търсят инвеститорите и стартиращите бизнеси и не са достатъчно дорасли за инвестиции.
Представете си, че имате 50 000 лв. и искате да ги инвестирате. Инвестирането реално означава да ги дадете на някой и да се надявате, че той ще може да ги управлява успешно и да умножи парите ви. Бихте ли ги дали на някой, който на салфетка е нарисувал една диаграма и твърди, че това е следващият Google или следващият Facebook? Аз не бих! А бихте ли си дали парите на някой, който до момента не е имал никакъв опит зад гърба си, някой който не е продал продукта си на един клиент дори или някой, който не вярвате, че ще управлява парите ви надеждно. Аз не бих.
Реално за да може някой да инвестира търси да види предприемач или екип, който има определени качества. Например: надеждност, страст към бизнеса, опит, знание в сферата на бизнеса, умения, управленчески усет, отдаденост, визия и реален поглед на нещата.
Според мен има много кадърни млади хора, които обаче не знаят как да представят себе си и идеята си. Или им трябва да тунинговат малко идеята си, или да я развият малко със самостоятелни сили и после да потърсят инвеститор. Или им трябва да натрупат поне минимален опит, за да може някой да им довери парите си.
Когато започвахме създаването на Комфо бяхме 4 момчета на по двадесет и няколко години, без опит в бизнеса и само с идеята да правим бизнес. Ако тогава бяхме започнали да търсим финансиране, едва ли някой щеше да ни погледне. Но след като малко развихме бизнеса със самостятелни средства, без да сме търсили инвестиции, започнахме да получаваме предложения от инвеститори.
Съветът ми към всички стартиращи е за миг да се поставят в положението на инвеститор и да помислят на кой биха се доверили. Погледнете какво липсва на вашия бизнес, за да може да бъде подходящ за инвестиране.
Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/schetovo/public_html/hristov.bg/wp-includes/class-wp-comment-query.php on line 405
Обобщено статията не е лоша, но реалността е различна. Необходимостта от добър бизнес план е важна, но не е най-важната страна на въпроса. Опита също не е от решаващо значение. Бизнеса и конкретно хората които го представляват могат да бъдат представени/описани по следния начин.
„Едно си баба знае, едно си баба бае“
Това е истината. Не искам да навлизам в детайли, затова ще ви кажа следното. Когато не разбираш дадена материя се обграждаш с компетентни хора, които знаят и могат *.
Както и да е. На въпроса има ли или няма добри бизнес идеи в България, ще кажа – има добри идеи. Но оправданието на инвеститорите, които са от една група *, е че искат да започнат/продължат да печелят „на чужд гръб“. Е, това е истината. Аз имам проект за уникален велосипед – още не е патентован, но и това ще стане, но пред когото и да съм споделил – най-общо за концепцията, казва че ще е трудно, че не може да се постигне и не на последно място дай да видим работещ модел и повече детайли и тогава ще говорим. Ами такава е ситуацията. Има проекти които е НЕВЪЗМОЖНО да бъдат реализирани със собствен капитал.
Мерси за коментара. С някои неща от коментара ти съм съгласен, но с други не съм.
Успех с уникалния велисипед.
Значи Ивайло е прав-има много луди идеи,но има и реални неща които чакат само пари.Проблема е,че банките не вникват в това което се предлага,а си знаят“120-130% обезпечение“.Това моментално попарва идеята за инвестиции.Ако потърсиш богат чичко за съдействие -ще намериш.Но след като се направи инвестицията чичкото може и да ти каже „чао“,защото вече не си му нужен.И така вместо да се финансира инициативния и предприемчив човек се дава възможност на вече имащите пари да ги направят повече.
Липсва напълно всякаква държавна политика относно стартиращия бизнес.Защото никой няма интерес да има конкуренция на никакво ниво.Така поставени пред непробиваеми стени и препятствия много млади хора просто се отказват от всякаква инициатива и после -няма средна класа!Е откъде!!!Ако в квартала има една хлебопекарна ,защо да не са три?По-добрия ще продава,другите ако не фалират ще се преориентират.Сега обаче има не три а пет,но магазини не производители.А тези магазини само продават произведеното от най-големите и вече превзели пазара фирми.Обръщате ли внимание,че и в последното село и на пъпа на София в магазините се продава едно и също.Това не е конкуренция и това е целта на чичковците с парите-да печелят само те.Затова и заплатите са мижави,защото се диктуват от едно място.И така е отдавна и така ще си бъде докато не се оскотее до край.И предприемчивия човек,особено ако е по-млад тегли един „сиктир“ и намира без помощ от банки,гаранционни фондове,финансови посредници,бюра и прочее измет ,сам си намира изхода от кризата.За съжаление това е Терминал -2 на летище София.Тука останахме примирените и предалите се.За да поддържаме чичковците с парите ,иначе щяла да рухне държавата!
Здравей Кирил, съжалявам да видя толкова негативен коментар. За съжаление настоенията и нагласите на повечето хора са такива в България.
Това, което се опитах да кажа в този пост е точно обратното. Според мен има пари и финансиране, но масово много от хората не докарват идеите си до ниво, което позволява инвестиции.
А за Терминал-2 искам само да ти кажа, че преди няколко години работих в чужбина за Майкрософт в Дания. Работата бе много добре платена и много перспективна. Но напуснах и се върнах в България да правя бизнес. Без връзки, без пари и все пак успяхме с много труд и много бачкане.
С този блог се опитвам да покажа точно това и да кажа на всички предприемачи в България, че има начин.
dobre de ivailo imam 1 vupros.Eto da kajem az imam ideq moga da go nareka i plan za turgoviq,kak po to4no stava tova finansirane i kakvo e nujno?Ako mojesh mi otgovori
Привет Моника, при финансирането на бизнес почти никой не би финансирал бизнес, който е само на идея. Поста ви се на мястото на някой инвеститор. Защо ти би дала маса пари на някой, който имал идея и няма представа дали може да направи бизнес и печалба от това. Инвестира се в бизнес или екип, който е показал, че може да реализира успех. И тук проблема е не, че няма финансиране или инвеститори, а проблема е, че никой не желае да финансира недоразвити бизнеси, които крият много голям риск.
за Терминал 2, говорят в България принципно хора, чиито родители, никога НЕ са илизали извън България и чиито съседи, само се хвалят как техните деца са далече, далече…
Такива родители, общо взето социологически и психологически, поставят високи изисквания към децата си и те нищо Не правят само гледат и се подсмихват. Такива хора, до 2007, които са били извън БГ и след това са се завърнали/ като работник или студент/ в обществото са ги считали за Неудачници и Неуспели. Обаче това социологическо явление, вече 2012 е точно обратното. Тези, които са били в чужбина, учили, работили, работили са в БГ, правили са малък бизнес в Бг и извън Бг, могат много ясно да преценят, да направят анализ, на плюсовете и минусите на дадена територия. Защо например шефовете на световните корпорации, ОБИЧАТ България и толкова много се натискат да Инвестират тук?!? Защото това е развиващ се пазар и тук в момента се очаква отзи бум в развитието… А от гл. т. на работник, много ясно че една страна със Социален тип икономика би привлекла хора, които търсят сигурното като работно място и кариерка. Новаторите и бизнесите, които искат растеж стоят в България или са се насочили в България. Разбира се има и др. такива страни като Турция например 🙂 Но Терминал 2, е обикновено за някое сигурно работно местенце, от където няма мърдане или както се казва какво е Опитът в кариерата 7 години? Това е 1 година учене и 6 години стоене на едно и също място, пазейки стола си :)))
Здравей Иваило!Аз съм на 36 год.от 17 годишен се занимавам със собствен бизнес и едно ще ти кажа в България нищо не става слуайно ,както казваш ти с много труд и бачкане,това не е истина.Колкото до инвеститорите(български и чужди) и бизнес ангелите,отново няма слуайно.Аз живея и работя в най-бедният край на Европейския съюз т.с.Видинският край.От 10 год.искам да привлека инвеститори и създам работа на хората ,който незнайно защо все още живеят тук,но все не попадам на нужните хора,а все на хора уж бизнесмени ,а всъщност само на думи,думи,който изобщо не се притесняват да ги изрекат и обещават а след това не си вдигат и телефините.Това са бизнесмените в нашата мила Родина.Що се касае до финансирането на стартиращи компании без история и без собствени финансови средства ,това е невъзможно просто.Държавата абсолютно никакво отношение не взима по този въпрос и в крайна сметка ,какво става-младите и перспективни хора се изнасят от България.Извинявай за песимизма ,но реалната ситуация е такава.
Здравей Искрен, съжалвам отново да чуя толкова негативно мнение. Искам да ти кажа, че нещата не са така както си ги описал и мога да дам много примери за това. Има толкова много успели хора в България, които не са разчитали на нечестни преимущества. Ще се опитам в бъдеще да разказвам за повече такива случаи и да се надяваме, че това ще помогне на тези, които сега се опитват да стартират.
обикновено „бизнес ангелите“ инвестират, НЕ в бизнеса или идеята, а в в човека, който може да поеме отговорността „To get the things done“… защото само с гръмки идеи, не става има и „черна работа“ , която някои трябва да свърши и да си изцапа ръцете…или поне да организира хора, които да си изцапат ръцете вместо него… Просто българите, забравят че трябва да си запретнат ръкавите и да си изцапат ръцете. Понякога стоенето на бюро с ризка и панталон, създава усещането за Престиж в кариерата, но и дори това НЕ е най-удобното облекло за едно човешко същество. Пак е потиш, пак изразходваш енергия, пак ще трябва да се напънеш…Ето това, Не трябва да се забравя и да се напомня постоянно, както на младите, така и НАЙ-вече на старите и позабравили се специалисти 🙂
Аз се радвам, че има хора като Ивайло в България. Разбира се, че не всичко е розово в нашата мила родина, но без ентусиазъм и вяра, освен сериозното бачкане, няма как да се получат нещата. Мисля, че трябва да има все повече и повече млади хора, които разбират още в университета как се стартира и се финансира бизнес. В чужбина също не е лесно. Много хора се провалят. Истината е, че интернет е пълен с успешни истории, но това, което не се казва е, че всеки успял предприемач се е провалил поне няколко пъти. Важното е, че не се е отказал. Мисля също, че много от бизнеса в България се прави, за да се спечелят едни пари, а не да се разреши проблем или да се улесни живота на дадена група от хора. Аз също съм един млад човек, завърнал се от западна Европа и все още не смятам, че единственото спасение в България е Терминал-2.
Мерси за много хубавите коментари 🙂
здравей Ивайло
Съгласен съм с теб с много от нещата които си казал в статията ,може би проблема идва от доверието и лошата комуникация между предприемачи и инвеститори ,мисля че ако има един по дълъг процес на опознаване и повече контрол между двете страни ,и се даде шанс на младите предприемачи да покажат реално на какво са способни,то тогава би било по лесно на инвеститорите да добият представа има ли смисъл да инвестират в дадения проект.Има и други фактори естествено ,но тези са едни от важните според мен .Ти реално можеш ли да ме насочиш към инвеститор към когото да се обърна за реализирането на бих казал един успешен проект , занимавам с бизнес от 10 години ,понатрупал съм опит имал съм както върхове така и падения ,но сам знаеш че това е пътя
Привет,
ами много зависи от това какъв е бизнеса ти, колко пари са ти нужни, за какво ще ги използваш, дали търсиш стратегически или финансов инвеститор.
Така например ако търсиш инвестиция над милион би било добре да потърсиш инвестиционен фонд, ако търсиш сума от порядъка на няколко десетки хиляди, то тогава ти трябва бизнес ангел.
Ако искаш погледни в статията ми за идея за бизнес препращам към един сайт angels.co и Seedsummit.org там има готини контакти.
става въпрос за около 250 000 лв препращаш ме към чужди инвеститори ,имат ли те интерес към български предприемачи ,имаш ли някакъв опит стях
Ако идеята ти е добра, то няма причина само български инвеститори да се интересуват от нея
Една дълго очаквана възможност вече е достъпна и в България, а именно програмата Джереми -http://technews.bg/article-22788.html.
Колкото до негативните мнения – определено не съм съгласен! Ние също започнахме без финансиране, но с много труд и най-вече желание се успява! Реално никой не може да получи финансиране без реално да е показал поне някакъв прототип и резултат.
За мен най-ключовата част е да се събере мотивиран екип който ще премине през всички препятствия 😉
Всъщност Ивайло казусът е друг. Инвеститори има (но не достатъчно), бизнеси има (но недоразвити, за да се инвестира в тях).
Проблемът в България е свързан с пред-инвестиционния период, в който бизнеса трябва да стартира чрез средства на родители, приятели и собствени. В България обаче няма какво да си работил, че да си в състояние на 22-23 години да си спестил едни 10 хил. лв., за да стартираш с тях. Родители и приятели, които цял живот са кътали парите си, не желаят да поемат риска да ги изгубят. И така се получава порочен кръг, в който предприемачите търсят инвеститори за първите 10 хил., а такива инвеститори няма, няма и да има!
Напълно съм съгласен. Микрофинансирането на много начален етап е проблем.
Тук е мястото държавата или ЕС да се намеси и даде равен шанс на всички. Ако имаш бизнес идея и си безработен имаш шанс да си осигуриш 20 000, ако си инвалид да си осигуриш 15 000. Ако си под 35 години или си пък жена има организации, които могат да помогнат за стартов капитал. Вярно не финансират компании, които разчитат на изграждане на „син океан“, ама все пак има възможности. Ако не отговаряш на тези условия просто не ставаш за предприемач. Дано инициативата JERAMIE на ЕС и нейните партньори за България LunchHub и Eleven нямат подобни ограничения.
Искам да разкажа накратко с проблеми се сблъсках , като управител на малка семейна фирма с относително стабилен бизнес .
Фирмата , която представлявам се занимава вече 15 години с продажба на канцеларски стоки , оборудване , консумативи , книги и учебници . През годините сме добавяли непрекъснато и по – още допълнителни услуги към основната ни дейност , като продажба и сервиз на офис техника , продажба ,сервиз и обучение на софтуер , продажби и сервиз на фискални устройства , и още много други неща . Излишно е да споменавам , че за всичко това сме се обучавали сами и повечето от дейностите също извършваме сами , както предполагам е в голяма част от българските фирми . Не сме се оплаквали , това което вършим за нас е призвание и го вършим с удоволствие .
В един момент е необходимо разширяване на дейността , а това изисква финансиране . А такова може се получи само от банкова институция . През 2007 г и на нас се наложи да потърсим финансиране за покупка на нов обект . Не мога да намеря подходящи думи за да опиша радостта и гордостта от факта , че ние малката фирма ще се сдобием с голям просторен обект на две нива с обща площ 184 кв.м , на които да разгърнем цялата си дейност . Това беше като сбъдната мечта , да видиш резултата от собствения си труд , да почувстваш значимостта на това което си правил толкова години . Така , че обърнахме към банката с която до този момент сме работили за отпускане на заем . Банковите служители тогава ни предложиха и най-вече убедиха ,че за нас най-добрия продукт е кредит от вида инвестиционен овърдрафт . Добре приемаме техните думи , все пак са служители банкови – това им е работата да оценят твоя бизнес и да предложат най доброто за теб . Още повече живеейки и работейки в малък град , като нашия това е сравнително лесно . И така – кандидатствахме за кредита , което не е било нито лесно нито бързо . Отне ни около 5 месеца да успеем да отговорим на всичките им изисквания за документи и обезпечения . Получихме заема , платихме помещението и започнахме работа . Но …… в живота и най вече в бизнеса не всичко е толкова лесно . Първо че трябваше да наложим новия обект , а това отнема време , второ заредиха се не толкова силни и добри години и естествено стигнахме до закъснения с вноските и просрочия и предоговаряния и т.н. Банката изискваше от нас все повече и повече обезпечения на кредита / това било стандартна процедура / . Така в един момент достигнахме до там , че сме заложили всичките си обекти собственост на фирмата , стоките в тях и като допълнително подписахме договор за поръчителство ,че сме солидарно отговорни заедно с фирмата аз и съпругът ми . Междувременно получавам по наследство няколко имота в центъра на града , а също и няколко ниви в землището на града . Банката веднага ги поиска , като допълнително обезпечение на кредита / получили са данните от имотния регистър и ги използват много бързо и рационално / . До този момент не сме ползвали услугите на адвокат или друг банков консултант за добро или за зло , мислехме ,че можем сами да преценим добрите и лошите страни в договорите и изобщо в преговорите с банката . Оказа си ,че изобщо не е така . Отказахме поисканото допълнително обезщетение , въпреки че вече бяхме натрупали огромно задължение и не виждахме начин да го изплатим освен ако не постигнем договорка с банката за разсрочване или предоговаряне изцяло на кредита . В отговор банката заведе изпълнително дело срещу нас , като постави под запор всички имоти които се водят на наше име .Оказахме се с вързани ръце . Опитахме се да поговорим с тях – единственото което постигнахме беше , че ни отпуснаха време /и то само устна договорка / да се опитаме да продадем .
Така както стоят нещата това което можем да продадем е единствено новия обект . А в същото време той е и генератора на повече приходи към този момент . Отне ни около 6 години да го разработим и да постигнем по –високи нива оборот . А сме принудени да го продадем .
Кажете не е ли жалко и болно да виждаш , че човек който сам си изкарва прехраната , опитва се да работи честно , да прави макар и малък бизнес се проваля съвсем . Как двама души с желания да работят и да възпитаван децата си на работа са стопирани по този начин .
Сега продаваме – да обаче пазарът е в застой и въпреки това намерихме купувач , банката обаче пак поставя условие за сумата – в противен случай няма да вдигне запора . Това вече не го разбирам , месеци наред не убеждаваха ,че бизнесът ни не е такъв ,че да генерира необходимите суми за покриване на вноските . Е добре за 4 месеца безрезултатно търсене и лутане и ние се убедихме ,че няма друг изход освен директна продажба . Защо сега отново ни стопират ?!
Може би тук трябва да каже , че стигнахме до извода че сами не можем да се справим и се обърнахме към банков консултант и всяка друга институция за която успяхме да намерим информация . Резултатът е същия – както и преди 4 месеца – продаваме .
Сега искаме съвет от всеки който може де ни подскаже изход от ситуацията .
Здравей, Ивайло
прочетох доста негативни коментари и чух много негативни мнения за първоначалното финансиране на стартиращия бизнес, според мен ако се опише какво трябва да направи младия предприемач, за да намери инвеститор за идеята си нещата ще стоят много по-прозрачно.
Оптимист съм, че умните и работливи хора в България могат да развият собствен бизнес. Самият аз в продължение на две години развих от нищото – без инвестиции, само с упорит труд и правилна стратегия, сайт и бизнес по оптимизиране на сайтове.
Относно комуникацията между предприемачи и инвеститори това по мои наблюдения е голям проблем. Преди време беше създаден merar.com – сайт социална мрежа имаща за цел да свързва предприемачи и инвеститори. Без да съм изпробвал този сайт смятам, че това е начина. Моля, ако някой има опит с този или подобен сайт да сподели впечатления.
Дори и в университетските курсове преподавателите учат, че бизнес план се пише отзад напред – от резултата чрез напасване се извеждат изходните данни за прогнозните продажби. Правилно Ви пишат хората – бизнес плана не е всичко. Проблемна е цялостната среда, която е създадена в държавата и която всячески отблъсква стартирането на собствен бизнес, освен в случаите в които имаш незнайно от къде собствени средства, които да вложиш в бизнеса си. 2 примера за средата:
1. На скоро гледах условията на банка за бизнес кредит (при това не за стартиращ бизнес) с използването на услугите на Държавният гаранционен форд. Резултата беше, че вместо да използваш преференциални условия, изискването за 130% гаранция по кредита стоеше, изискването за собствено участие стоеше, а Държавната гаранция всъщност утежняваше условията с допълнителна такса за използването й.
2. Преди 2 дни питах банка по конкретен казус – моя позната работеща на законен трудов договор в чужбина и способна да докаже доходите си, би искала да вземе ипотечен кредит за закупуване на имот. Малоумна банкова служителка ми отговори, че единственият начин да бъде отпуснат кредит без значение и оглед на ипотеки и гаранции е да работиш на трудов договор в страната. От друга страна ако приемем, че аз съм безработен с добра идея, но без пари дай предположение коя банка би ме финансирала при все перфектния ми бизнес план за уникален за града бизнес без реална конкуренция. Отговора е НИТО ЕДНА.
Негативните коментари и мнения идват от хора, които не си правят труда да прочетат, кога и как се случва дяловото финансиране от бизнес ангели. Бизнес ангелите инвестират в компании с потенциал за голям растеж, които са узрели за подобно финансиране. Как се определя дали една компания е узряла за подобно финансиране? Анализира се финансовата прогноза за следващите три години, правят се две елементарни изчисления и става ясно дали идеята е узряла.
Ако не е узряла има организации, които могат да помогнат да узрее.
Харесва ми статията Ви!! Бих добавила към младите предприемачи едно много важно и интересно предложение:
да отидат в АНГЛОГОВОРЯЩА страна/ USA, the UK, Australia…/
и да им бъде инсталиран правилният “ софтуер“ в мозъка, за да могат да правят бизнес в България, НЕ случайно казвам Б ългария. Това в страните от Европа, които имат СОЦИАЛНА икономика като Германия например е тема табу. Т.е. психологически погледнато страна като Германия и скандинавските страни, които имат ясна стратегия относно Социалната си икономика – като социални помощи, БЕЗПЛАТНО обучение и привличане на контингент от страни, които идват от региони в света, в които има война – е НЕВЪЗМОЖНО!! Предприемаческият дух, свободата в действието, вярата в себе си са символи на USA. Самият език дори предполага това – какъвто е английскят. Дори програмирайки мозъка си да знае английски език, също допринася за развитие на качества описани в статията 🙂 Относно НЕМСКИЯТ език например, както и страни от Западна Европа като Германия, Скандинавските страни, които имат ясно ориентирана СОЦИАЛНА структура на икономиката , това Предприемачество е силно Притъпено у хората, които живеят и стоят в тези страни. Такава е стратегията и това е резултата от тази Социална икономика там. Естествено тази Социална икономика няма нищо общо с Българската икономика или тази на Australia, USA, the UK… точно и за това в бъдеще ще се види, коя Валута ще бъде водещата в света, еврото ще оцелее ли и т.н. А това финансиране на хора с новаторски идеи, също става на база на изпечатване на валута, на база търсене на дадени качества и проекти. Целият този обзор е на база личностното ми преживяване в икономики от тип СОЦИАЛЕН и тип Демократичен. Дори психологически, тип демократичен се отразява много по добре на младите хора. От тази гл. т. трябва младите да уважаваме България и да творим в България…
Извини ме, Иво, но аз от няколко дена ровя в интернет да потърся откъде мога да привлека финансиране на моя проект и, дотук, не успявам да видя следното:
1. Не мога да се ориентирам към кого да се обърна, като консултант, който да ме посъветва кои програми са подходящи за моя проект. Все пак, аз работя и нямам време да чета и да разучавам термините от „брюкселския английски“.
2. Не мога да дефинирам моята компания стартираща ли е или развиваща се.
3. Банковите кредити са убийствени – 12% годишна лихва означава аз да работя само за банката. Имах щастието да изтегля банкови кредити, да ги върна и да нямам в момента нито един кредит повече за изплащане. Но, като си направих сметката, виждам, че аз имам само един бизнес в повече от преди.
3. Когато искам да ми финансират проекта, опитвам се да покажа биографията си, но не ми я искат. Питат ме какво обезпечение в имоти мога да покажа. Ами, нямам имоти.
4. Опитах и бизнес-ангели да търся. Не успях да намеря нито един, дето да инвестира при условие след Х години задължително да се оттегли и да ми остави бизнеса на мен – все пак, това си е моя бизнес. Аз търся финансиране, за да стартирам, аз не търся да го продам още в началото.
Мога да ти кажа, че съм направил екип, всички сме работяги, всички сме млади, но нямаме хилади левове свободни, за да инвестираме. Тогава излиза, че ще си остареем с идеите си.. и в един момент ще спрем да мислим за иновации.
Отговори ми на отделните точки, ама не с принципни отговори от рода на“тук не си прав, има много примери“. Ти какво би направил на мое място?
Привет Антон, поздравления за това, че се опитваш и не оставяш трудностите да те спрат. Ще предположа, че фирмата ти е стартираща, а не развиваща се. Развиващ се бизнес е такъв, който е прескочил стартъп фазата и расте с добри темпове. По коментара ти преполагам, че имаш стартираща компания.
При финансирането на стартираща компания не е никак препоръчително да взимаш кредити от банките. Както сам си научил банките търсят сигурност и обезпечения в имоти или дръги активи.
Бих ти препоръчал да разгледаш фондовете за финансиране, които спечелиха по програма JEREMIE. Те имат задачата в момента да намеря близо 200 стартиращи компании в България и региона и да им помогнат да израстнат. Определено това е много добра възможност.
imam si dobri vuzmezdia za dobyr i doxoden biznes i razvitie i iskam da si napravq prekrasna vila na bozyres
Истината е, че НИКОЙ не се интересува от бизнес идеята, бизнес плана и т.н. – говоря за банкови, небанкови институции, фондове и всякакви други „инвеститори“. Единственото, от което се интересуват е какво имаш като недвижимо (или движимо) и единственото, което ти предлагат е ипотека, въпреки че сумата която искаш е 10+ пъти по-малка от стойността на обезпечението. Това или е супер непрофесионално, или аз им се виждам като пълен идиот… В момента търся малка инвестиция за стартиращ бизнес и ако успея – задължително ще се върна тук и ще напиша „как е станала работата“ 🙂