От доста време посещавам много събития за предприемачество, иновации, финансиране и стартиращи компании. Интересно е, че винаги се появява един и същ въпрос. Въпросът за финансиране на стартиращ бизнес в България. Много млади предприемачи се оплакват, че няма достатъчно възможности за финансиране в България. Даже, на последното предприемаческо събитие, което посетих имаше няколко предприемача от други държави, които бяха леко контрирани в изказванията си. Гласно от залата и в twitter много от слушателите се оплакваха, че примерите които са представени не са реални за обстановката в България, защото при нас нямало възможности за финансиране на стартиращите компании.
Финансиране има – действайте!
За щастие това изобщо не отговаря на истината. В България има много възможности за финансиране на стартиращи компании. Всъщност, даже ако попитате някой бизнес ангел или инвеститор, то ще получите отговор, че в България няма статиращи компании, в които да се инвестира.
Да това е истина! Няма стартиращи компании, в които да си заслужава да се инвестира.
Защо?
Защо предприемачите казват, че няма финансиране? А инвеститорите и бизнес ангелите казват, че няма стартиращи компании? И едните са прави, и другите.
Във всеки един момент има инвеститори, които търсят перспективни, стартиращи компании, в които да инвестират. Но компаниите, които се предлагат за финансиране, не са достатъчно дорасли или предприемачите не са достатъчно надеждни. Не казвам нищо лошо за предприемачите в България. Но казвам, че много от хората дори не подозират какво търсят инвеститорите и стартиращите бизнеси и не са достатъчно дорасли за инвестиции.
Представете си, че имате 50 000 лв. и искате да ги инвестирате. Инвестирането реално означава да ги дадете на някой и да се надявате, че той ще може да ги управлява успешно и да умножи парите ви. Бихте ли ги дали на някой, който на салфетка е нарисувал една диаграма и твърди, че това е следващият Google или следващият Facebook? Аз не бих! А бихте ли си дали парите на някой, който до момента не е имал никакъв опит зад гърба си, някой който не е продал продукта си на един клиент дори или някой, който не вярвате, че ще управлява парите ви надеждно. Аз не бих.
Реално за да може някой да инвестира търси да види предприемач или екип, който има определени качества. Например: надеждност, страст към бизнеса, опит, знание в сферата на бизнеса, умения, управленчески усет, отдаденост, визия и реален поглед на нещата.
Според мен има много кадърни млади хора, които обаче не знаят как да представят себе си и идеята си. Или им трябва да тунинговат малко идеята си, или да я развият малко със самостоятелни сили и после да потърсят инвеститор. Или им трябва да натрупат поне минимален опит, за да може някой да им довери парите си.
Когато започвахме създаването на Комфо бяхме 4 момчета на по двадесет и няколко години, без опит в бизнеса и само с идеята да правим бизнес. Ако тогава бяхме започнали да търсим финансиране, едва ли някой щеше да ни погледне. Но след като малко развихме бизнеса със самостятелни средства, без да сме търсили инвестиции, започнахме да получаваме предложения от инвеститори.
Съветът ми към всички стартиращи е за миг да се поставят в положението на инвеститор и да помислят на кой биха се доверили. Погледнете какво липсва на вашия бизнес, за да може да бъде подходящ за инвестиране.
Обобщено статията не е лоша, но реалността е различна. Необходимостта от добър бизнес план е важна, но не е най-важната страна на въпроса. Опита също не е от решаващо значение. Бизнеса и конкретно хората които го представляват могат да бъдат представени/описани по следния начин.
„Едно си баба знае, едно си баба бае“
Това е истината. Не искам да навлизам в детайли, затова ще ви кажа следното. Когато не разбираш дадена материя се обграждаш с компетентни хора, които знаят и могат *.
Както и да е. На въпроса има ли или няма добри бизнес идеи в България, ще кажа – има добри идеи. Но оправданието на инвеститорите, които са от една група *, е че искат да започнат/продължат да печелят „на чужд гръб“. Е, това е истината. Аз имам проект за уникален велосипед – още не е патентован, но и това ще стане, но пред когото и да съм споделил – най-общо за концепцията, казва че ще е трудно, че не може да се постигне и не на последно място дай да видим работещ модел и повече детайли и тогава ще говорим. Ами такава е ситуацията. Има проекти които е НЕВЪЗМОЖНО да бъдат реализирани със собствен капитал.
Мерси за коментара. С някои неща от коментара ти съм съгласен, но с други не съм.
Успех с уникалния велисипед.
Значи Ивайло е прав-има много луди идеи,но има и реални неща които чакат само пари.Проблема е,че банките не вникват в това което се предлага,а си знаят“120-130% обезпечение“.Това моментално попарва идеята за инвестиции.Ако потърсиш богат чичко за съдействие -ще намериш.Но след като се направи инвестицията чичкото може и да ти каже „чао“,защото вече не си му нужен.И така вместо да се финансира инициативния и предприемчив човек се дава възможност на вече имащите пари да ги направят повече.
Липсва напълно всякаква държавна политика относно стартиращия бизнес.Защото никой няма интерес да има конкуренция на никакво ниво.Така поставени пред непробиваеми стени и препятствия много млади хора просто се отказват от всякаква инициатива и после -няма средна класа!Е откъде!!!Ако в квартала има една хлебопекарна ,защо да не са три?По-добрия ще продава,другите ако не фалират ще се преориентират.Сега обаче има не три а пет,но магазини не производители.А тези магазини само продават произведеното от най-големите и вече превзели пазара фирми.Обръщате ли внимание,че и в последното село и на пъпа на София в магазините се продава едно и също.Това не е конкуренция и това е целта на чичковците с парите-да печелят само те.Затова и заплатите са мижави,защото се диктуват от едно място.И така е отдавна и така ще си бъде докато не се оскотее до край.И предприемчивия човек,особено ако е по-млад тегли един „сиктир“ и намира без помощ от банки,гаранционни фондове,финансови посредници,бюра и прочее измет ,сам си намира изхода от кризата.За съжаление това е Терминал -2 на летище София.Тука останахме примирените и предалите се.За да поддържаме чичковците с парите ,иначе щяла да рухне държавата!
Здравей Кирил, съжалявам да видя толкова негативен коментар. За съжаление настоенията и нагласите на повечето хора са такива в България.
Това, което се опитах да кажа в този пост е точно обратното. Според мен има пари и финансиране, но масово много от хората не докарват идеите си до ниво, което позволява инвестиции.
А за Терминал-2 искам само да ти кажа, че преди няколко години работих в чужбина за Майкрософт в Дания. Работата бе много добре платена и много перспективна. Но напуснах и се върнах в България да правя бизнес. Без връзки, без пари и все пак успяхме с много труд и много бачкане.
С този блог се опитвам да покажа точно това и да кажа на всички предприемачи в България, че има начин.
Здравей Иваило!Аз съм на 36 год.от 17 годишен се занимавам със собствен бизнес и едно ще ти кажа в България нищо не става слуайно ,както казваш ти с много труд и бачкане,това не е истина.Колкото до инвеститорите(български и чужди) и бизнес ангелите,отново няма слуайно.Аз живея и работя в най-бедният край на Европейския съюз т.с.Видинският край.От 10 год.искам да привлека инвеститори и създам работа на хората ,който незнайно защо все още живеят тук,но все не попадам на нужните хора,а все на хора уж бизнесмени ,а всъщност само на думи,думи,който изобщо не се притесняват да ги изрекат и обещават а след това не си вдигат и телефините.Това са бизнесмените в нашата мила Родина.Що се касае до финансирането на стартиращи компании без история и без собствени финансови средства ,това е невъзможно просто.Държавата абсолютно никакво отношение не взима по този въпрос и в крайна сметка ,какво става-младите и перспективни хора се изнасят от България.Извинявай за песимизма ,но реалната ситуация е такава.
Здравей Искрен, съжалвам отново да чуя толкова негативно мнение. Искам да ти кажа, че нещата не са така както си ги описал и мога да дам много примери за това. Има толкова много успели хора в България, които не са разчитали на нечестни преимущества. Ще се опитам в бъдеще да разказвам за повече такива случаи и да се надяваме, че това ще помогне на тези, които сега се опитват да стартират.
Аз се радвам, че има хора като Ивайло в България. Разбира се, че не всичко е розово в нашата мила родина, но без ентусиазъм и вяра, освен сериозното бачкане, няма как да се получат нещата. Мисля, че трябва да има все повече и повече млади хора, които разбират още в университета как се стартира и се финансира бизнес. В чужбина също не е лесно. Много хора се провалят. Истината е, че интернет е пълен с успешни истории, но това, което не се казва е, че всеки успял предприемач се е провалил поне няколко пъти. Важното е, че не се е отказал. Мисля също, че много от бизнеса в България се прави, за да се спечелят едни пари, а не да се разреши проблем или да се улесни живота на дадена група от хора. Аз също съм един млад човек, завърнал се от западна Европа и все още не смятам, че единственото спасение в България е Терминал-2.
Мерси за много хубавите коментари
здравей Ивайло
Съгласен съм с теб с много от нещата които си казал в статията ,може би проблема идва от доверието и лошата комуникация между предприемачи и инвеститори ,мисля че ако има един по дълъг процес на опознаване и повече контрол между двете страни ,и се даде шанс на младите предприемачи да покажат реално на какво са способни,то тогава би било по лесно на инвеститорите да добият представа има ли смисъл да инвестират в дадения проект.Има и други фактори естествено ,но тези са едни от важните според мен .Ти реално можеш ли да ме насочиш към инвеститор към когото да се обърна за реализирането на бих казал един успешен проект , занимавам с бизнес от 10 години ,понатрупал съм опит имал съм както върхове така и падения ,но сам знаеш че това е пътя
Привет,
ами много зависи от това какъв е бизнеса ти, колко пари са ти нужни, за какво ще ги използваш, дали търсиш стратегически или финансов инвеститор.
Така например ако търсиш инвестиция над милион би било добре да потърсиш инвестиционен фонд, ако търсиш сума от порядъка на няколко десетки хиляди, то тогава ти трябва бизнес ангел.
Ако искаш погледни в статията ми за идея за бизнес препращам към един сайт angels.co и Seedsummit.org там има готини контакти.
става въпрос за около 250 000 лв препращаш ме към чужди инвеститори ,имат ли те интерес към български предприемачи ,имаш ли някакъв опит стях
Ако идеята ти е добра, то няма причина само български инвеститори да се интересуват от нея
Една дълго очаквана възможност вече е достъпна и в България, а именно програмата Джереми -http://technews.bg/article-22788.html.
Колкото до негативните мнения – определено не съм съгласен! Ние също започнахме без финансиране, но с много труд и най-вече желание се успява! Реално никой не може да получи финансиране без реално да е показал поне някакъв прототип и резултат.
За мен най-ключовата част е да се събере мотивиран екип който ще премине през всички препятствия
Всъщност Ивайло казусът е друг. Инвеститори има (но не достатъчно), бизнеси има (но недоразвити, за да се инвестира в тях).
Проблемът в България е свързан с пред-инвестиционния период, в който бизнеса трябва да стартира чрез средства на родители, приятели и собствени. В България обаче няма какво да си работил, че да си в състояние на 22-23 години да си спестил едни 10 хил. лв., за да стартираш с тях. Родители и приятели, които цял живот са кътали парите си, не желаят да поемат риска да ги изгубят. И така се получава порочен кръг, в който предприемачите търсят инвеститори за първите 10 хил., а такива инвеститори няма, няма и да има!
Напълно съм съгласен. Микрофинансирането на много начален етап е проблем.
Искам да разкажа накратко с проблеми се сблъсках , като управител на малка семейна фирма с относително стабилен бизнес .
Фирмата , която представлявам се занимава вече 15 години с продажба на канцеларски стоки , оборудване , консумативи , книги и учебници . През годините сме добавяли непрекъснато и по – още допълнителни услуги към основната ни дейност , като продажба и сервиз на офис техника , продажба ,сервиз и обучение на софтуер , продажби и сервиз на фискални устройства , и още много други неща . Излишно е да споменавам , че за всичко това сме се обучавали сами и повечето от дейностите също извършваме сами , както предполагам е в голяма част от българските фирми . Не сме се оплаквали , това което вършим за нас е призвание и го вършим с удоволствие .
В един момент е необходимо разширяване на дейността , а това изисква финансиране . А такова може се получи само от банкова институция . През 2007 г и на нас се наложи да потърсим финансиране за покупка на нов обект . Не мога да намеря подходящи думи за да опиша радостта и гордостта от факта , че ние малката фирма ще се сдобием с голям просторен обект на две нива с обща площ 184 кв.м , на които да разгърнем цялата си дейност . Това беше като сбъдната мечта , да видиш резултата от собствения си труд , да почувстваш значимостта на това което си правил толкова години . Така , че обърнахме към банката с която до този момент сме работили за отпускане на заем . Банковите служители тогава ни предложиха и най-вече убедиха ,че за нас най-добрия продукт е кредит от вида инвестиционен овърдрафт . Добре приемаме техните думи , все пак са служители банкови – това им е работата да оценят твоя бизнес и да предложат най доброто за теб . Още повече живеейки и работейки в малък град , като нашия това е сравнително лесно . И така – кандидатствахме за кредита , което не е било нито лесно нито бързо . Отне ни около 5 месеца да успеем да отговорим на всичките им изисквания за документи и обезпечения . Получихме заема , платихме помещението и започнахме работа . Но …… в живота и най вече в бизнеса не всичко е толкова лесно . Първо че трябваше да наложим новия обект , а това отнема време , второ заредиха се не толкова силни и добри години и естествено стигнахме до закъснения с вноските и просрочия и предоговаряния и т.н. Банката изискваше от нас все повече и повече обезпечения на кредита / това било стандартна процедура / . Така в един момент достигнахме до там , че сме заложили всичките си обекти собственост на фирмата , стоките в тях и като допълнително подписахме договор за поръчителство ,че сме солидарно отговорни заедно с фирмата аз и съпругът ми . Междувременно получавам по наследство няколко имота в центъра на града , а също и няколко ниви в землището на града . Банката веднага ги поиска , като допълнително обезпечение на кредита / получили са данните от имотния регистър и ги използват много бързо и рационално / . До този момент не сме ползвали услугите на адвокат или друг банков консултант за добро или за зло , мислехме ,че можем сами да преценим добрите и лошите страни в договорите и изобщо в преговорите с банката . Оказа си ,че изобщо не е така . Отказахме поисканото допълнително обезщетение , въпреки че вече бяхме натрупали огромно задължение и не виждахме начин да го изплатим освен ако не постигнем договорка с банката за разсрочване или предоговаряне изцяло на кредита . В отговор банката заведе изпълнително дело срещу нас , като постави под запор всички имоти които се водят на наше име .Оказахме се с вързани ръце . Опитахме се да поговорим с тях – единственото което постигнахме беше , че ни отпуснаха време /и то само устна договорка / да се опитаме да продадем .
Така както стоят нещата това което можем да продадем е единствено новия обект . А в същото време той е и генератора на повече приходи към този момент . Отне ни около 6 години да го разработим и да постигнем по –високи нива оборот . А сме принудени да го продадем .
Кажете не е ли жалко и болно да виждаш , че човек който сам си изкарва прехраната , опитва се да работи честно , да прави макар и малък бизнес се проваля съвсем . Как двама души с желания да работят и да възпитаван децата си на работа са стопирани по този начин .
Сега продаваме – да обаче пазарът е в застой и въпреки това намерихме купувач , банката обаче пак поставя условие за сумата – в противен случай няма да вдигне запора . Това вече не го разбирам , месеци наред не убеждаваха ,че бизнесът ни не е такъв ,че да генерира необходимите суми за покриване на вноските . Е добре за 4 месеца безрезултатно търсене и лутане и ние се убедихме ,че няма друг изход освен директна продажба . Защо сега отново ни стопират ?!
Може би тук трябва да каже , че стигнахме до извода че сами не можем да се справим и се обърнахме към банков консултант и всяка друга институция за която успяхме да намерим информация . Резултатът е същия – както и преди 4 месеца – продаваме .
Сега искаме съвет от всеки който може де ни подскаже изход от ситуацията .
Здравей, Ивайло
прочетох доста негативни коментари и чух много негативни мнения за първоначалното финансиране на стартиращия бизнес, според мен ако се опише какво трябва да направи младия предприемач, за да намери инвеститор за идеята си нещата ще стоят много по-прозрачно.