През 2008 г. работех в датския офис на „ Майкрософт.” Заплатата ми беше над 10 000 лв на месец. Имах 30 работни дни годишна отпуска. Работех с едни от най – добрите специалисти в моята сфера и се радвах на купищата фирмени придобивки. Колегите и приятелите ми не вярваха, че напускам и се връщам в България, за да създам от нулата собствена софтуерна компания. Разбирах защо не одобряваха. „Майкрософт „е един от най – желаните работодатели в цял свят ( сред ИТ специалистите ). А процеса по кандидатстване, интервюта и преместване при мен продължи близо 2 години. Беше безумие да напусна. А за въпросният бизнес нямах ясна идея, нямах контакти и тъкмо си бях изплатил жилището в България и нямах и никакви пари. Разбирах защо не одобряваха, шансовете не изглеждаха да са на моя страна.

Но има преимущество на това да си леко луд, напомпан с ентусиазъм и болно амбициозен. Преимуществото е, че не ти пука на чия страна са шансовете или кой какво мрънка около теб. Просто отиваш и правиш така, че нещата да се случват.

На 20 Август 2008 г. съосновах „ Комфо”. Днес в компанията работят над 70 служители. Компанията е носителка на множество награди, като най – отличителната награда е престижната наградата Red Herring, с която „Комфо” стана част от списъка Топ 100 на най-иновативните и перспективни компании в цяла Европа. Компанията има над 450 големи корпоративни клиенти в Европа и САЩ. Отделно от компанията, аз като управител и съосновател бях удостоен с наградите : „Млад предприемач на годината„ , „Next Generation предприемач” и бях обявен за един от младите лидери на Българи в класацията 40 до 40 на Дарик.

През 2014 година се оттеглих от поста управител и продадох дяловете си в компанията. Дадох си една година почивка от всичко. Започнах да чета блогове и да се интересувам от психология. Един от ресурсите, който ми помогна е блога на tako.bg. Препоръчвам. Мислех много за това какво съм научил и сега искам да споделя с вас едни от най – ценните уроци, които научих през последните 7 години.

Трудно ли се прави бизнес

Истории като тази или статиите за успехите на българските предприемачи показват фасадата и създават нереална представа за това трудно или лесно се гради бизнес. Статиите в пресата или блогове отразяват само хубавите моменти, победите и успехите. Правят всичко да изглежда магическо лесно. Това изгражда представата в хората, че предприемаческият път изглежда по подобен начин на картинката по – долу.

Ще е трудно, ще се бъхтиш като луд, може даже да се изпотиш малко, но ей го там успеха.
Реалността е по – брутална. Реално пътя е много по- трънлив и много по – труден.Истината е по – близко до картинката от по – долу. И проблема е, ако тръгнеш с грешни очаквания. Тогава при по – големите трудности има огромен шанс за отказване. Оцеляват тези стартъпи, които имат силно мотивирани и заредени с енергия съоснователи.

Трудностите са много. Няма да ми стигнат часовете, за да ви разкажа за последните 7 години колко трудности е имало. Но въпроса не е дали има трудности или не. Винаги има. А как се справяш с тях. И нещото, което не знаех е, че това всъщност е предприемачеството. Как бориш трудностите. Не е каква идея за бизнес си измислил в началото, идеите еволюират. Не е в това какво финансиране имаш. Не е във всички други подробности. Дали успяваш или не е в начина ,по който бориш проблемите и трудностите. И най – вече дали някоя трудност може да те обезвери и да те събори. Защото, когато трудностите се подредят една след друга в дълга и продължителна последователност, то голямата ИТ заплата и 30 работни дни годишна отпуска изглеждат болезнено примамливо.

А трудностите се борят с много енергия и душевно гориво.

Гориво, енергия и мечти

Често правя следната аналогия. Създаването на собствения бизнес е като да управляваш собствен сателит. Трудното е да изведеш сателита в орбита. Не, че веднъж като е в орбита няма грижи и проблеми. Има си грижи и трудности винаги. Но ужасно трудната част е да изстреляш спътника в орбита. Изисква се много енергия.Ракетата Atlas V за извеждане на сателити в орбита излита с над 300 000 кг. ракетно гориво.
Така е и при стартъпите. Нужно е много гориво за да се преодолее гравитацията. И ако не можете да изстреляте стартъпа си с 300 000 Евро вместо гориво ви остава ентусиазма и движещата сила на съоснователите.
Мотивацията ни е пряко свързана с причините, заради които правим всичко. Каквото и да искате да постигнете в живота си, без значение дали е бизнес или друго. Задайте си въпроса- защо искам да постигна това? Отговорете си искрено. Не онова, което казвате на всеслушание, а онова заради, което искрено искате да успеете.В този отговор се крие вашето лично гориво. Това са важни отговори, защото когато стане неимоверно трудно ( аз ви обещавам, че задължително ще стане ) ви съветвам да си зададете същия въпрос:. „Защо го правя, защо съм тук сега“.? Това е вашия резервоар с гориво.
Аз следвах своята мечта и лична страст. Това е неизчерпаем източник на енергия. Това е мощно гориво, което може да те изстреля в орбита и да не те остави да се откажеш. Но много хора се движат от идеята за това да изкарат просто малко повече пари. Почти винаги това се оказва слаба мотивация и виждаме по пътя хората движени от такава мотивация да се отказват. Каква е вашата мотивация? Колко силна е? Може ли да се сравни с 300 тона ракетно гориво?

При ракетите излитането става в рамките на минути, но при стартирането на бизнес тази фаза трае години. И със сигурност не искате по пътя на горе да ви свърши горивото. Това гориво, което ни кара нас предприемачите да работим денонощно и без дори да се замислим за почивка.

Другият фактор, който най – много дава заряд са хората, с които градиш бизнеса.

Наемайте само най – добрите

Когато създаваш бизнес е много изкушаващо да наемаш хората, на които можеш да плащаш най – ниски заплати. Логично е. Все пак ти правиш малка компания, която няма почти никакви средства и как би могъл да плащаш заплатите, които плащат големите корпорации.

Но не е така. Една от причините да успеем в „Комфо” бе, че винаги сме искали да работим с най – добрите. Дори и когато бяхме малък стартъп, която никой не беше чувал, без да имаме заплатите на големите. Съветвам всеки предприемач да не прави компромис с хората, с които ще работи. И тук нямам предвид да наемате само тези с най – много стаж. Има уникални таланти, които дори нямат и един ден стаж. Изгряващи звезди.
Силно вярвам, че ако наемеш правилните хора, мотивираш ги правилно и им дадеш правилните правомощия да действат, то 80% от работата ти като предприемач е свършена. Не се поддавайте на изкушението. По – добре наемете един служител, но той да е най – феноменален, отколкото да наемете 5 посредствени.
Ако ми повярвате, че 80% от работата ви е свършена, работейки с най – добрите, то това си заслужава на тази задача да посветите 12 часа от 15 часовия ви работен ден. Заслужава си тези 240 тона от вашите 300 тона ракетно гориво. Заслужава си всичките усилия. Но най – важното е -на къде насочвате ракетата си, защото няма значение колко гориво имате, ако летите в грешната посока.

Да си малък всъщност е преимущество

В началото се измъчвах от мисълта, че сме нищожно малка компания, която трябва да се бори с големите играчи. Ние се борехме на всички фронтове с корпорации, които имат океани от пари. Не се борехме само за клиенти и продажби. Борехме се и за наемането на най – добрите служители. Кажете ми следното. На пазара на труда как може да надвиеш корпорации като „Майкрософт”, „Google” или „VMware”? И те и ние искаме да наемем най – добрите служители, но една огромна корпорация може да предложи по – добри заплати, по – лъскави офиси, повече придобивки и привилегии … В началото това ме измъчваше много, докато не разбрах, че именно това, че ние сме малки и гъвкави е най – голямото преимущество.

Големите корпорации не са достатъчно гъвкави. „ Майкрософт” като компания правеше всичко в един калъп. Всичко беше процеси и правила. Няма как да управляваш корпорация с десетки хиляди служители, ако нямаш строги правила. Една малка компания може да привлича хора с неща, които огромните компании не могат да си позволят. Например можете ли да предложите на служителите си 32 работни часа в 4 дневна работна седмица? Много от добрите ИТ специалисти взимат космически заплати и биха били доволни да се разделят с 1/5 от заплатата си срещу тридневен уикенд. Имам много приятели, които биха сметнали това за огромно преимущество. А аз като работодател по – добре да имам един от добрите програмисти за 4 дни в седмицата отколкото двама посредствени за 5 дни в седмицата. Една огромна световна корпорация не може да предложи нищо по – различно от общоприетите правила от 40 работни часа на седмица и 5 дневна работна седмица. Но една малка фирма може.

Дори и да не можете да предложите 4 дневна работна седмица. Помислете какво можете да предложите вие именно защото сте малки. Какво конкурентите ви не могат да направят, защото са огромни тромави машини. Използвайте това, че сте малки. Това е огромно преимущество.

Стъпка по стъпка

Малко хора осъзнават, че успеха се гради стъпка по стъпка. Успеха не идва изведнъж, няма пряк път и нещата се случват болезнено бавно.
Например сега българския офис на „ Комфо” се намира в петзвезден хотел на топ локация в София. Два етажа от хотела са преструкторирани за офис на фирмата. Всичко в хотела е мрамор и оригинални произведения на изкуството. Служителите на фирмата използват безплатно фитнеса, басейна, сауната и парната баня на хотела. За всеки има парко място. Спирката на метрото е на 30 метра от офиса.

Но не започнахме така. Преди 7 години нямахме средствата за офис изобщо. Не можехме да си наемем дори и една стая за офис и работехме от вкъщи. След това си наехме част от апартамент. Не можехме да си позволим да плащаме за цял апартамент, а го деляхме с още една фирма. След известно време успяхме да имаме достатъчно средства да наемем целия апартамент. След това още един апартамент. След това още един. След това четвърти и така нататък, докато по едно време имахме над 500 кв. м. жилищна площ. Бяхме наели апартаментите в половината жилищен вход. И чак тогава преминахме към по – лъскав офис.
Свикнете с идеята, че няма преки пътища и всичко се случва с микроскопичен напредък. Толкова малък, че често е незабележим на фона на ежедневния къртовски труд. Няма магическо хапче. Трябва да извървиш всичко микро-стъпка по микро-стъпка.