През 2012 година ми попадна едно много силно видео на Шон Арчър за позитивната психология, което ме запали да прочета повече за този човек и открих, че е написал книга по темата. Видеото и препратка към книгата можете да откриете в края на този текст. А аз ще се опитам да ви разкажа моите впечатления. 

Силата на мислите ни

Чували ли сте за Placebo ефекта? Накратко казано, има много доказани случаи, в които пациенти се излекуват или премахват симптоми, защото вярват, че дадено нещо ще им помогне. Например някой лекар ви дава хапче, за което ви казва, че ще ви излекува. И действително след приема на лекарството сте напълно здрави. Само че хапчето е било просто витамин или нещо, което не може да има пряка връзка с причините за болеста. В случая се получава, че само вярата ни, че ще оздравеем, е успяла да ни помогне наистина да се излекуваме. Placebo ефектът е толкова силен, че когато се тества някое лекарство се правят две групи от хора – на едните се дава новият медикамент, а на другите обикновени захарни хапчета. И в повечето случаи се оказва, че тестваните медикаменти дават същите резултати както placebo хапчетата. В книгата се твърди, че в 55% от случаите placebo помага за преодоляване на симптомите.
В книгата описват теория, наречена Expectation theory и се цитират резултатите от експеримент, който са провели. Завързват очите на група хора и им казват, че ще натъркат ръката им с коприва. Всъщност го правят с листо на безвредно растение, но половината от участниците в експеримента развиват истинските симптоми на ожулени от коприва.
Ефектите от психиката ни не са само здравословни, тя влияе мащабно върху целия ни живот. Дали успяваме в работа или не? Дали постигаме целите си или не? Всичко това зависи от това как е подредена вселената на собствената ни психика.
В науката и медицината няма съмнение, че психиката ни има огромно значени е. В книгата изобилстват от примери за това. Но най-голямо значение се отдава на щастието като чувство.

Щастие му е майката

Според автора на книгата, подкрепен от проведените експерименти, щастието е едно от най- важните неща за всички аспекти на живота ни. Здравето, работата, бракът, успехите ни, мотивацията … та дори и продължителността на живота зависят от това дали се чувстваме щастливи.
Щастието като мисли за него и като върховно чувство е много пряко свързано със здравето ни. В книгата авторът отделя голямо внимание на резултатите от експерименти, които доказват, че са като скачени съдове. От това как се чувстваме зависят всички аспекти на живота ни.
„Браво Шон! Много добре за всички, които са щастливи, а ние останалите какво да правим ”
Шон Арчър набляга основно на тезата, че ако сега не сме щастливи и ако в по-голямата част от времето сме нещастни, това не означава, че не можем да бъдем щастливи и да имаме всичките ползи от това, че сме щастливи. В книгата има и някои насоки и примери за това как можем да сме по-щастливи, които съм описал по-надолу в този текст.
Но може би най-важният извод е, че щастието не е просто временно настроение. Щастието е начин на живот или начин на работа.

Позитивна психология

Ако сме щастливи, увеличаваме многократно шанса си за успех.
Цял живот ни учат и до някъде сме свиканали, че в живота работи следната формула – „работиш усърдно и къртовски, постигаш цели и след това си щастлив“. Но всеки амбициозен човек в момента, в който постигне целите си, вече има нови цели и продължава към тях с идеята, че като ги постигне, ще е щастлив. В реалността целите никога не свършват и рядко постигането им носи щастие. Истината е, че в света нещата се случват по доста по-различен начин. Именно щастливите успяват да постигнат целите си. Щастието е това чувство, което отключва мозъка ни към идеи, прави ни по-креативни, подсказва ни как да постигнем успеха и насърчава мотивацията ни. Затова първо трябва да сме щастливи, ако искаме да успеем.
В книгата се отбелязва фактът, че според някои ръководители, ако служителите им са щастливи, това е недостатък и е признак, че не се трудят достатъчно усърдно. Все още в много организации цари мнението, че ако работиш, без да си повдигаш носа, ще постигнеш повече. Изводите от книгата и всички проучавания сочат обратното.
Представете си един специалист „продажби” точно преди сделката на живота му. Ако шефът му влезе и започне да му дудне колко важна сделка е това, какво ще се случи, ако не успее, и какви лоши последствия ще има за фирмата, ако тя пропадне, то това би имало много негативно влияние върху самия служител и съответно ще се намаляват шансовете сделката да е успешна. Това, което позитивната психология препоръчва, е този човек да изгледа едно забавно видео, да се обади на жена си, любовницата, приятел или да изслуша любимата си песен, да направи нещо приятно и позитивно. В книгата е описана и цялата химична реакция, която протича в мозъка и как допълнителното количество допамин помага за успешното представяне в преговорите.
Ако сте изправени пред трудност, не мислете защо няма да успеете или колко лошо ще е, ако не успеете. Мислете си за способностите, които имате и които ще ви помогнат да успеете. Мислете си за предимствата, които имате. Спомнете си за подобни ситуации, в които сте се справили успешно.

То щастието добре, но как?

Ако всичко по-горе ви е накарало да се замислите колко важно е за вас да сте щастливи, сигурно си задавате въпроса: „Какво мога да направя, за да съм щастлив?”
Шон Арчър разказва, че когато е изучавал щастието в Харвард и е провеждал изследвания, повечето му приятели са го питали „Защо изучаваш щастието в Харвард, за какво може някой от студентите тук да е нещастен?”. Реално в това се крие ключът. Харвард наистина е един от най-добрите университети. Само че щастието ни зависи съвсем малко от външните фактори. Шон казва: „Ако знам всичко за външния ви свят, аз мога да определя не повече от 10% от дългосрочното ви щастие”. Оказва се, че много по-важно е как гледаме на света, как приемаме всичко около нас, а не толкова каква е заобикалящата ни среда. В крайна сметка животът е 10% това, което ти се случва и 90% – как го възприемаш.  Има логика в това, нали? Всички сме чували, че най-щастливите хора са аборигените, които живеят в палатки, нямат вана, кабелна телевизия или спортни коли. Има и хора, които живеят в най-прекрасните места на света и пак са много нещастни. И само едно уточнение. Говоря за дълготрайно щастие, а не за това, че някой може моментно да се е почувствал щастлив или нещастен.

Ето няколко бързи съвета за това как да сме по-щастливи:

1. Обградете се от позитивни и приятни хора и се придържайте към тях.
2. Преследвайте смислени цели в живота.
3. Правете добрини. Подарявайте подаръци.
4. Изградете си благодарен и оптимистичен модел на мислене.
5. Винаги търсете новите възможности в света.
6. Винаги си маркирайте нещо положително, което да очаквате (екскурзия или нещо приятно и хубаво).
7. Спортувайте.
8. Не гледайте новини и негативни предавания по телевизията.
9. Медитирайте.
10. Забавлявайте се.
11. Ако харчите пари, ги харчете за дейности, а не за предмети (например концерти, театри…).
12. Проявявайте signature straight (не мога да намеря добър превод на signature straight).
13. Гледайте на трудностите като на предизвикателства.

Влиянието на околните

Знаете ли приказката за мишките, които се катерили по най-високата сграда в селото. Започнали мишчиците да се катерят, а цялото село се събрало да ги гледа. Всички повтаряли постоянно, че никога няма да могат да се изкачат чак до горе, че никой не е успявал до сега, че сградата била много висока и всички хора казвали, че е невъзможно. Една по една мишките започнали да се провалят. След много драма в историята само една мишка успяла да стигне до върха. Когато я попитали как е успяла, се оказало, че мишката е глуха и не е чувала как всеки казва, че мисията й е невъзможна.
Историята може и да не е точно цитирана, защото бегло си я спомням, но поуката е вярна. Всичко, което чуваме около нас, ни влияе много повече, отколкото предполагаме.
В книгата се описват много експерименти, които доказват огромното влияние на всички, които ни заобикалят. Специфичен пример е the pygmalion effect. Влезли в един начален клас и направили входящ тест на децата. Избрали трима ученика случайно и казали на учителите, че тези деца са супер гениални. Предупредили преподавателите по никакъв начин да не показват пред тях или на съучениците им резултатите от теста и да не ги третират по различен начин. В края на годината направили изходящ тест и се оказало, че точно тези 3 деца са показали наистина гениални резултати. Това, че учителите им са ги възприемали, че са гениални, им е повлияло много да станат наистина такива.
Вярата ни в някой може да повлияе на неговите способности.
Ако имате приятели, познати, колеги, които са се захванали с невъзможни цели, не ги обезкуражавайте, вярвайте в тях. Подкрепете ги. Ако сте родител, насърчавайте децата ви да работят по цели, дори и вие да смятате, че са непостижими. По-добре е да се провалят и да получат урок, отколкото да не успеят, защото някой им е смазвал самочувствието. Подкрепяйте хората около вас и научете приятелите ви и обкръжаващите ви да ви подкрепят, а не да ви спъват по пътя ви.
Помнете! Вие сте средноаритметичното от петимата човека, с които прекарвате най – много време.

В книгата се разказват истории и експерименти за това, че основополагащи за щастието на човек са социалните контакти. Както въздуха и водата са ни необходими да съществуваме, така и социалните контакти са нужни, за да сме пълноценни. Социалните контакти и групата от хора, на които можем да се опрем, когато дойдат трудности (а в живота винаги има трудности ) са най-важното. Споделянето на добрите и лошите моменти с приятелите е в основата на щастието. Споделяйки с приятел се възстановяваме по-лесно от сполетелите ни нещастия.

„We have 70 years of evidence that our relationships with other people matter, and matter more than anything else in the world.”

“The more social support you have the happier you are.”

И помнете, емоциите са заразни – както положителните, така и негативните.

Перспектива и значимост

Всяка ситуация, била добра или лоша, може да бъде погледната от различен ъгъл и да й придадете различна значимост.
Може ситуацията да е лоша, но да не е от голямо значение за вас. Например може да е лошо, че са ви откраднали 1000 лв., но това да не е решаващо за вас, защото имате милиони в банката.
Вие можете да променяте перспективата и значимостта на ситуациите, с които се сблъсквате. Например, ако се случи нещо лошо, можете да се опитате да изброите ползите от лошата ситуация и така да прецените действителни минуси за вас от нея. И ако не можете да промените перспективата на дадена ситуация, то можете да промените значимостта й за вас.
Един много добър пример в книгата за това как една и съща ситуация може да бъде приемана коренно различно от двама човека е следната история. Двама продавачи от различни компании за производство на обувки преди 100 години били командировани в Африка да проверят дали там може да се разкрие нов пазар. След като пристигнали, единият продавач пратил следната телеграма: „Положението тук е много лошо, те просто не носят обувки, няма как да продадем нищо”. А вторият изпратил следната телеграма: „Никой от тях няма обувки, пазарът е напълно девствен. Можем да продадем много стока”.
И двете виждания са за една и съща ситуация, но има оптимистичен и песиместичен подход. Вие избирате по кой път да потеглите.

Тренирайте мозъка си

Можем да променяме навиците си, нали? Без значение от възраст, пол и националност, мозъкът може да се променя даже и физиологично. Можем да го настроим (тренираме) за различни неща.
Мозъкът ни се настройва според това, което правим най-често. Един данъчен инспектор, който по цял ден търси грешки в работата си, постоянно ще намира грешки и в личния си живот.
Както когато играете електронна игра, ви трябва малко време да свикнете, така и с тренирането на мозъка ви към позитивизъм ви трябват тренировки и време да свикнете.
Можете да направите курс от 21 дни, като всеки ден започвате деня си, пишейки или казвайки на някой за какво сте му благодарни.
Направете си дневник, като всеки ден записвате хубавите неща, които са ви се случили. Не е нужно да са големи и значими събития. Така мозъкът ще се настройва да забелязва положителните случки в ежедневието ви, дори да са наглед незначителни. И така трениран, той ви ще отдава фокусира предимно върху позитивните моменти.
Обратно, ако гледате драматичните новини всяка вечер, мозъкът ви се настройва негативно. Почти цялата част от тях са за убийства, корупция, грабежи, професионални и битови драми. И мозъкът ви ще приеме модела, че по принцип лошите неща в ежедневието ни са повече от добрите.

Контрафакти

Представете си, че сте в банка и докато чакате, влиза мъж с оръжие, стреля на посоки и вие сте единствения ранен. Представяйки тази история на много голяма група хора, ги попитали, това добро или лошо е. Резултатите показват, че 70% от отговорилите смятат, че това е лошо. И си измислят сценарий: ако не бях влизал в тази банка, ако не бяха простреляли мен и т.н. А 30% от хората виждат в това нещо положително. Можеше обирджията да рани повече от един човек, в банката има деца и т.н. Или можеше да ме застрелят в главата и да съм мъртъв. Тези хора приемат, че в хипотетичната ситуация са имали късмет.
Важното е, че и двата сценария са изцяло измислени. Тоест, не са истина и ние сами преценяме коя реалност да изберем. Измисляме контрафакти, които ни карат да се чувстваме щастливи, или такива, които ни карат да се чувстваме нещастни. Само, че избирайки оптимистичния път, си гарантираме повишаване на енергията, мотивацията и всички други ползи от това, че сме щастливи. А ако изберем негативния път, се чувстваме безпомощни.
Чувството на безпомощност и липса на контрол действа смазващо върху нещата, с които сме се захванали, и трябва да търсим начини и методи да го избягваме.
В книгата се разказва за синдром, наречен traumatic growth. Изследователи са забелязали, че някои хора успяват да направят положителни промени в живота си именно защото нещо травмиращо им се е случило. В книгата не се посочват много методи за това как да го направим, а по-скоро се казва, че трябва да се опитваме от всяко лошо нещо, което ни се случва, да извлечем максимална полза. Също много важно е как сами ние говорим на себе си и трябва да имаме предвид, че много често при първи сблъсък с трудност или неприятност имаме тенденцията да преувеличаваме колко голяма е злината или трудността.

Стъпка по стъпка

В книгата се разказва за студент, който бил много разхвърлян, а стаята му била винаги толкова мръсна и затрупана с боклуци, че се наложило да повикат психолог да му помогне да се организира. Този психолог бил авторът, който разказва, че първоначално очертали половин квадратен метър от бюрото на момчето и го изчистили. Но след това, вместо да почистят още половин квадратен метър, за следващите дни момчето имало задача да „защитава” този половин квадратен метър от бюрото си, като не позволява върху него да се появяват боклуци. След няколко дни, когато тази лесна задача била изпълнена, добавили още един участък, после още и няколко седмици по-късно стаята била безупречно чиста. А ефектът бил постоянен, а не временен.
Още една типична ситуация. Служител в голяма фирма работел над огромен двумесечен проект и когато се върнал към обичайните си служебни занимания имал 1400 електронни писма, на които трябвало да отговори. Това му тежало и го натоварвало извънредномного. Отговарял на всяко писмо с много лоши чувства и тази купчина писма тегнела над служителя като дамоклев меч. Дори помисляйки си за това, му се гадело. А всеки ден пристигали нови и нови писма. Тогава Шон се намесил. Вместо да се опита да му помогне да отметнат цялата работа наведнъж, посъветвал служителя през следващите няколко дни да пази в пощенската си кутия никога да няма повече от 1400 писма (колкото е имало в момента на разговора им ). Тоест, само да отговаря на новите писма и то максимум един час на ден. След като минали няколко дни, променили бройката на 1300. И така, докато пощата се изпразнила напълно.

Навици

Дали ще отидем на фитнес или ще се ограничим да изядем един шоколад, дали ще се трудим усърдно зависи от „волевата ни енергия”. Много често,особено когато тя намалее, предпочитаме да правим по-лесните неща. Затова се препоръчва да направим лошите практики, които имаме труднодостъпни за нас, а правилните неща да са максимално лесни.
Много неща в живота ни са всеобщо известни, но не се практикуват често. Има разлика между това да знаеш какво трябва да се прави и да го правиш наистина. Знаем, че трябва да спортуваме, да спим по 8 часа на ден и да ядем здравословно, но има разлика между това да знаеш нещо и да го правиш наистина. Защото в живота да знаеш какво трябва да правиш е само една част от борбата. Докторите например знаят най-добре важността на това да се спортува и все пак 44% от тях са с наднормено тегло.
Един от най-добрите начини да правим това, което е полезно, и това, което трябва, е да си създадем правилните навици. Когато правим нещо, защото е навик, то не ни натоварва и го правим, без да ни коства много волеви усилия. Но изграждането на правилните навици не е толкова лесно.
„Habits are like financial capital—forming one today is an investment that will automatically give out returns for years to come.”
За да можем да направим позитивна промяна, трябва да си изградим правилни навици. В книгата се обсъждат начини да постигнем това. Едно от най-важните неща е да направим лесно за нас да изпълняваме добрите навици и да направим трудно постижими лошите ни навици. Например, ако целта ни е да си изградим навик да тренираме редовно. В доста случаи се случва да не отидем до фитнеса, защото трябва да се облечем, да пътуваме, а след това да се връщаме, а и самите тренировки изискват доста усилия. Алтернативното решение може да е да си купим велоаргуметър в къщи и така да си спестим времето и ред други неудобства.
Така няма излишно да хабим мисловната си енергия, докато решаваме какво да облечем, как да стигнем до залата, коя чанта да носим, преди или след работа да отидем и т.н..
Авторът на книгата разказва как, докато е изграждал навика си да ходи сутрин на фитнес, е подготвял чантата с нужните за тренировка неща от предната вечер, дори обличал дрехите за фитнеса и спял с тях. Така на сутринта не му е трябвало да подготвя или да решава каквото и да е, а направо се е измивал и е тръгвал. После, когато навикът му вече бил трайно изграден, вече спокойно можел да спи, облечен според общоприетите правила.

Видеото: The happy secret to better work

Книгата: The Happiness Advantage: The Seven Principles of Positive Psychology that Fuel Success and Performance at Work